Празнуваме Антоновден. Близо 6000 старозагорци празнуват името си през следващите дни

Православната църква почита днес паметта на преподобния Антоний Велики, празникът е наричан от народа Антоновден. Празнуват Антон, Антония, Антоанета, Антонина, Андон, Донко, Дончо, Дочо, Донка, Тони, Тончо, Тотка

Близо 6000 са имениците, които ще празнуват на 17 и 18 януари в Стара Загора, сочи справката на Дирекция „Гражданско състояние“.

На Антоновден /17 януари/, имен ден празнуват 3 931 старозагорци. Носещите името Антон  са 602, а Андон са 86. С дамския варианти Антоанета, Антония и Антонина са съответно- 526, 411 и 39 старозагорки. За имен ден на 17 януари ще приемат поздрави още Донка (1 054) и Тонка (366),както и Дончо (215), Донко (5), Тончо (179) и Тоньо (45).

На 18 януари, когато църквата почита  паметта на Атанасий Велики, за имен ден гости посрещат 1 023 господа с име Атанас, 318 с име Таньо, както и 59 с име Наско. 202 са дамите с име Атанаска, а 47- Наска и 190- Тинка. Името си празнуват още Нася (7), Начо (31), Таню (4). Общо на Атанасовден за имения си ден ще почерпят 1 881 души.

Според една легенда имало двама братя близнаци Антон и Атанас, които изобретили ковашките клещи. Затова именните им дни се честват един след друг и на тези дни празнуват всички ковачи, железари и ножари.

Според българската народна традиция Антоновден се празнува за предпазване от болести. На този ден жените не предат, не плетат, не варят боб и леща, за да не разсърдят чумата, шарката и „синята пъпка“. Специално омесени за празника содени питки, намазани със сметана, се раздават на близки и съседи за здраве, а една се оставя на тавана „за белята, за лелята“, както е била наричана чумата. Затова Антоновден е известен още и като Лелинден.

В народните представи живеят двама братя близнаци, ковачите Андон и Атанас, които първи изобретяват ковашките клещи. Затова Антоновден и Атанасовден /на 18 януари/ са един след друг и се честват като празници на ковачи, железари, ножари и на налбанти.

Неговите родители били богати християни. Получил добро образование, а възпитанието, което придобил от своите родители повлияло дълбоко за сформирането на неговите християнски убеждения и светоглед. Когато бил на 18 години, неговите родители починали. Антоний раздал своето имущество и се заселил недалеч от града, където живеел монашески под наставленията и ръководството на по-опитен от него монах. Според житиеписеца му, св. Атанасий Велики, светецът прекарал в пълно усамотение повече от 20 години в Египетската пустиня

При него идвали болни и страдащи хора, с които беседвал с часове. На 104 години Антоний излиза в открит диспут с привържениците на арианското учение и ги побеждава. Успехът му е наречен тържество на християнството. На следващата година – на 17 януари 356 г., светецът умира. Погребан е по негова молба на тайно място. По-късно мощите му са открити и тържествено пренесени във Виена.